
При VILD преди заспиване си представяш кратка сцена от сън, в която разбираш, че сънуваш. Тук ще научиш техниката стъпка по стъпка и кога тя ти подхожда повече от MILD.
При VILD подготвяш осъзнатия сън, преди да заспиш. Изграждаш в ума си кратка сцена, превърташ я няколко пъти и всеки път преживяваш момента, в който разбираш, че сънуваш. Ако по-късно в съня се появи нещо подобно, този момент вече е упражнен.
VILD е тясно свързана с MILD. MILD закрепва намерението ти с едно изречение и добавя към него кратка сцена, а VILD превръща сцената в цялото упражнение. За хората, които лесно си представят нещата, това се смята за по-лесния път.
Тук ще научиш как да практикуваш VILD стъпка по стъпка, как изглежда добрата сцена и какво да очакваш през първите нощи.
VILD означава Visual Induction of Lucid Dreams, на български приблизително „визуално предизвикване на осъзнати сънища“. В англоезичните форуми същият метод се нарича и Visually Incubated Lucid Dream. Техниката идва от общността на осъзнатото сънуване, докато MILD идва от изследванията на съня в Станфордския университет.
В основата ѝ е една-единствена сцена, която превърташ отново и отново преди заспиване. Тя съдържа две неща: място, което прилича на сън, и момента, в който там разбираш, че сънуваш.
VILD се опира на два механизма.
Първият е проспективната памет, тоест способността да си спомниш за едно намерение, щом се появи подходящият повод. Намерение като „Тази нощ ще разпозная, че сънувам“ остава абстрактно, докато не е свързано с нищо. Сцената му дава конкретно място и конкретен ход. Ако по-късно някой сън прилича на тази сцена, упражненото осъзнаване би трябвало да се върне заедно с нея.
Вторият е времето. Към сутринта REM фазите, тоест фазите на съня с най-живите сънища, стават все по-дълги. Ако практикуваш VILD след пет до шест часа сън, сцената е свежа в паметта ти точно когато започват най-дългите фази на сънуване за нощта. Как протича това, обяснява Да разбереш цикъла на съня си.
Все още няма проучване, което да е изследвало VILD самостоятелно.
Най-важната ѝ съставка обаче е добре проучена. Визуализацията, в която си представяш как в съня разбираш, че сънуваш, е постоянна част от MILD, която Stephen LaBerge разработва през 1980 г. В International Lucid Dream Induction Study (Aspy, 2020) с 355 участници групите, които практикуват MILD с WBTB, имат през седмицата на практика осъзнат сън средно в 16,5% от нощите.
Дали VILD действа също толкова добре, засега остава отворен въпрос. Ако търсиш техниката с най-солидни изследвания, започни с MILD.
Най-добре е да подготвиш сцената вечерта, за да трябва през нощта само да я извикаш. Избери място, което прилича на сън. То може да е познато, например къщата на баба и дядо, или явно невъзможно, например град, над който летиш. Добре работят сцени, в които и без това се случва нещо странно, защото тогава мисълта „Това е сън“ има естествен повод.
Нека сцената е кратка. Двадесет до тридесет секунди са достатъчни. По-късно ще я превъртиш много пъти подред, а краткият ход по-лесно се повтаря точно.
Мини веднъж бавно през сцената и добави подробности. Какво виждаш? Какво чуваш? Каква е земята под краката ти, а въздухът? Каква е атмосферата на мястото?
Колкото повече сетива участват, толкова по-жива става сцената и толкова повече прилича на сън.
Това е най-важната стъпка. Някъде в сцената забелязваш, че нещо не е наред, и разбираш, че сънуваш. Най-лесно става с проверка на реалността, тоест малък тест, с който проверяваш дали сънуваш. Запушваш си носа и въпреки това можеш да дишаш. Поглеждаш ръцете си и броиш шест пръста. Или се питаш как си стигнал до това място и установяваш, че не знаеш.
Отдели време на този момент. Кажи си в сцената „Това е сън“ и усети какво е да го знаеш. Без този момент упражнението остава приятна мечта наяве.
Можеш да практикуваш VILD и вечер, когато си лягаш. Както при MILD обаче шансовете са по-добри след пет до шест часа сън, защото тогава започват дългите REM фази. Навий будилник, остани буден няколко минути и легни отново. Колко дълго да трае будуването и колко често има смисъл, обяснява статията за метода WBTB. Накратко: най-много две до три нощи седмично, за да не пострада сънят ти.
Легни, затвори очи и превърти сцената от началото до момента на осъзнаването. После започни отначало. Запази абсолютно същия ход при всяко повторение.
В някакъв момент образите се размиват или сцената сама се променя. Обикновено това е знак, че заспиваш, а точно натам искаш да стигнеш. Остави го да се случи. Ако дотогава мислите ти се отклонят, спокойно се върни в началото на сцената.
През първите нощи вероятно ще заспиш по средата на сцената, без да го усетиш. Това не е грешка: сцената те е съпроводила до съня.
Много практикуващи разказват, че сцената се появява първо в обикновен сън. Отново си на мястото, което си упражнявал, и не забелязваш, че сънуваш. Това е добър знак, защото сцената е стигнала до съня. Записвай такива сънища в дневника си на сънищата, за да забележиш сцената в съня следващия път. Ако се събудиш от такъв сън, остани неподвижен. Този момент е твоят шанс за DEILD, тоест да се плъзнеш направо обратно в съня.
Предвиди поне две седмици редовна практика, преди да прецениш техниката. Колко бързо действа, е различно при всеки човек.
Пропускаш момента на осъзнаването. Без него упражняваш мечта наяве. Мисълта „Това е сън“ е част от всяко повторение.
Насилваш образите. Ако се напрягаш да видиш сцената кристално ясно, оставаш буден. Размитите образи са достатъчни, стига ходът да е верен.
Не водиш дневник на сънищата. Повечето сънища избледняват скоро след събуждането, включително тези, в които се е появила сцената ти. Ако ги записваш, след няколко нощи ще видиш дали сцената се появява в сънищата ти. Как да запомняш сънищата си по-добре, обяснява Запомняне на сънищата.
VILD означава Visual Induction of Lucid Dreams, а във форумите се нарича и Visually Incubated Lucid Dream. Двете имена означават една и съща техника: преди да заспиш, превърташ сцена, в която разбираш, че сънуваш.
В началото да, защото сцена, която упражняваш по един и същ начин няколко нощи, се запечатва по-добре. Смени я едва когато ти омръзне, и вграждай момента на осъзнаването във всяка нова сцена.
Тогава изгради сцената с другите сетива: какво е усещането на мястото, какво чуваш, каква е атмосферата. Някои хора изобщо не виждат вътрешни образи; изследванията наричат това афантазия (Zeman et al., 2015). За тях MILD с ясно изречение или SSILD често е по-лесният път.
Да, и за това не ти трябва будилник. Шансовете обаче са по-малки, защото първата половина на нощта е предимно дълбок сън, а дългите REM фази идват едва към сутринта.
За VILD няма данни от проучвания по въпроса, а и при всеки човек е различно. Предвиди поне две седмици редовна практика. Ранен знак е, че сцената се появява в сънищата ти, дори ако в тези сънища още не ставаш осъзнат, тоест още не разбираш, че сънуваш.
И двете поставят намерение преди заспиване. MILD го закрепва с изречение и със съня, който току-що си сънувал, а VILD със сцена, която сам си изградил предварително. MILD е много по-добре проучена. VILD може да ти подхожда повече, ако мантрата ти се струва твърде абстрактна или рядко помниш сън след събуждане, защото сцената ти вече е готова.
Да, ако лесно си представяш сцени. VILD е много по-достъпна за начинаещи от WILD и не изисква предишен опит, само няколко минути подготовка вечер и дневник на сънищата, за да видиш дали сцената стига до сънищата ти.
VILD превръща намерението да станеш осъзнат в съня в сцена, която превърташ отново и отново преди заспиване. Техниката се основава на същия механизъм като MILD и подхожда на всеки, който лесно си представя нещата.
Методът накратко: вечер изгради кратка сцена с момент на осъзнаване, след пет до шест часа сън се събуди за кратко, повтаряй сцената без промени, докато заспиваш отново, и записвай в дневника на сънищата тези сънища, в които тя се появява.
Дай на VILD две седмици и ще знаеш дали техниката е за теб.